Два паметника на Уинсън Чърчил – в Лондон и Прага

 

Два паметника на Уинсън Чърчил – в Лондон и Прага бяха надраскани единствено за два дни, поради митингите в Съединени американски щати против полицейското принуждение и расизма.  С червен спрей по тях написа " Животът на чернокожите има значение ".

Бил е расист индивидът, който британците преди повече от 15 години класираха като най-видната персона за Империята, предпочитайки го пред имена като Шекспин и Дарвин?

Чърчил остава една от най-противоречивите персони в историята. Неоспорими са способносттите му, довели до успеха над Германия, само че в това време той е нареждал и бомбардировките против България през 1944г.

55 години след гибелта му, историците към момента спорят кои са най-големите победи и неточности в ръководството му.

Една от най-нашумелите книги през последните години е „ Чърчил: краят на славата “, в която създателят - Джон Чармли разказва по-непознати обстоятелства и възгледи за английския политик.

Чълчил несъмнено е вярвал в расовото предимство. Смятал е, че белите протестанти са на върха на йерархията, следвани от католиците, а индианците са по-висшестоящи от африканците. " Чърчил е възприемал себе си и Англия като спечелили в подреждането на йерархията на обществения дарвинизъм ", споделя Чармли.

През 1937г. Чърчил декларира пред Кралската комисия за Палестина: " Аз, да вземем за пример, не признавам, че против алените индианци на Америка или черните хора в Австралия е сторено нещо неправилно. Не признавам, че нещо неприятно е било сторено по отношение на тези хора заради обстоятелството, че една по-силна раса, една по-висша раса, една по-мъдра - да го назовем - раса е пристигнала и е заела мястото им. "

Факт  обаче е, че по този начин са мислели и работили милиони негови сънародници от епохата на кралица Виктория и крал Едуард.  Както и че за разлика от идеологията на нацизма, Чърчил в никакъв случай не е призовавал за всеобщото изтребване на други раси и нации.

Славата на Чърчил идва най-много поради успеха във Втората международна война в Европа и Далечния изток, само че тъкмо по това време в английската колония Индия избухва апетит, лишил живота на веротяно 3 милиона души. Трагедията се разиграва в североизточния регион Бенгал и е провокирана от японската окупация на Бирма през 1942г.

Едни биографи на Чърчил споделят, че той се дразнел от новините за глада в Бенгал и отвръщал, че индийците сами са си отговорни, " тъй като се въдят като зайци ". Други обаче настояват, че в случай че кабинетът му не е подхванал въпреки всичко някакви помощни дейности, жертвите в Индия биха били доста повече.

Британецът не е харесвал и най-великия индиец - Махатма Ганди. Още през 1931г. той го назовава " адвокатче, което се прави на факир ". Когато афишира гладна стачка, Чърчил отвръща, че " Ганди не трябва да бъде освобождаван от отговорност, единствено тъй като пости " и " в случай че почине, ще се отървем от един неприятен човек и зложелател на Империята ".

Всичко това още веднъж потвърждава, че Чърчил е принадлежал към най-консервативната част политическия хайлайф, когато става дума за Британската империя и правото на белите британци да господстват. Възгледите му са били, че даването на каквито и да е права на самоуправление в Индия, биха довели до разпадането на империята и надали не края на цивилизацията.

Много негови откривателите споделят, че до последните си дни той е продължавал да живее в предишното, не се е интересувал доста от вътрешната политика и е мечтаел единствено да възроди величието на Англия.

Въпреки всичко, когато умира, нацията и светът му отдават невиждана респект. А името е записано със златни букви в музея на историята.